добрува

Речник на българския език

1. добрува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

добрува е производна форма на добрувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. добрува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

добрува е производна форма на добрувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. добрува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

добрува е производна форма на добрувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).