доброяло

Речник на българския език

1. доброяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доброяло е производна форма на доброя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доброяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доброяло е производна форма на доброя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).