доброяла

Речник на българския език

1. доброяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доброяла е производна форма на доброя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доброяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доброяла е производна форма на доброя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).