доброил си

Речник на българския език

1. доброил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доброил си е производна форма на доброя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доброил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доброил си е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).