доброил е

Речник на българския език

1. доброил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доброил е е производна форма на доброя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доброил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доброил е е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).