доброило съм

Речник на българския език

1. доброило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

доброило съм е производна форма на доброя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. доброило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

доброило съм е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).