доброило е

Речник на българския език

1. доброило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доброило е е производна форма на доброя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доброило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доброило е е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).