доброила съм

Речник на българския език

1. доброила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

доброила съм е производна форма на доброя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. доброила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

доброила съм е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).