доброила е

Речник на българския език

1. доброила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доброила е е производна форма на доброя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доброила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доброила е е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).