доброила

Речник на българския език

1. доброила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доброила е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доброила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доброила е производна форма на доброя (мин. деят. св. прич. ж. р.).