доброил

Речник на българския език

1. доброил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доброил е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доброил — мин. деят. св. прич. м. р.

доброил е производна форма на доброя (мин. деят. св. прич. м. р.).