добродушкото

Речник на българския език

1. добродушкото — ед. ч. непълен член

добродушкото е производна форма на добродушко (ед. ч. непълен член).

2. добродушкото — ед. ч. пълен член

добродушкото е производна форма на добродушко (ед. ч. пълен член).