добрал

Речник на българския език

1. добрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

добрал е производна форма на добера се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. добрал — мин. деят. св. прич. м. р.

добрал е производна форма на добера се (мин. деят. св. прич. м. р.).