добил е

Речник на българския език

1. добил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

добил е е производна форма на добия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. добил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

добил е е производна форма на добия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).