добил

Речник на българския език

1. добил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

добил е производна форма на добия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. добил — мин. деят. св. прич. м. р.

добил е производна форма на добия (мин. деят. св. прич. м. р.).