доберяло

Речник на българския език

1. доберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доберяло е производна форма на добера се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доберяло е производна форма на добера се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).