доакаха

Речник на българския език

1. доакаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доакаха е производна форма на доакам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доакаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доакаха е производна форма на доакам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).