доакало

Речник на българския език

1. доакало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доакало е производна форма на доакам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доакало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доакало е производна форма на доакам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доакало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доакало е производна форма на доакам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доакало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доакало е производна форма на доакам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).