дишахте

Речник на българския език

1. дишахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

дишахте е производна форма на дишам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дишахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

дишахте е производна форма на дишам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).