дишаха

Речник на българския език

1. дишаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дишаха е производна форма на дишам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дишаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дишаха е производна форма на дишам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).