дишах

Речник на българския език

1. дишах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дишах е производна форма на дишам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дишах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дишах е производна форма на дишам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).