дифуидираха

Речник на българския език

1. дифуидираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дифуидираха е производна форма на дифуидирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дифуидираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дифуидираха е производна форма на дифуидирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).