дифуидирал съм

Речник на българския език

1. дифуидирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дифуидирал съм е производна форма на дифуидирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дифуидирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дифуидирал съм е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. дифуидирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дифуидирал съм е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).