дифуидирали

Речник на българския език

1. дифуидирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дифуидирали е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дифуидирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дифуидирали е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дифуидирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дифуидирали е производна форма на дифуидирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дифуидирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дифуидирали е производна форма на дифуидирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).