дифуидирала си

Речник на българския език

1. дифуидирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

дифуидирала си е производна форма на дифуидирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. дифуидирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

дифуидирала си е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. дифуидирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

дифуидирала си е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).