дифуидирал

Речник на българския език

1. дифуидирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дифуидирал е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дифуидирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дифуидирал е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дифуидирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дифуидирал е производна форма на дифуидирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дифуидирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дифуидирал е производна форма на дифуидирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).