дифуидира

Речник на българския език

1. дифуидира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дифуидира е производна форма на дифуидирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дифуидира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дифуидира е производна форма на дифуидирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дифуидира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дифуидира е производна форма на дифуидирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).