диференцира

Речник на българския език

1. диференцира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

диференцира е производна форма на диференцирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. диференцира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

диференцира е производна форма на диференцирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. диференцира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

диференцира е производна форма на диференцирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).