дистрибутира

Речник на българския език

1. дистрибутира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дистрибутира е производна форма на дистрибутирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дистрибутира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дистрибутира е производна форма на дистрибутирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дистрибутира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дистрибутира е производна форма на дистрибутирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).