диспутирахте

Речник на българския език

1. диспутирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

диспутирахте е производна форма на диспутирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. диспутирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

диспутирахте е производна форма на диспутирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).