диспутираха

Речник на българския език

1. диспутираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

диспутираха е производна форма на диспутирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. диспутираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

диспутираха е производна форма на диспутирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).