диспутирал съм

Речник на българския език

1. диспутирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

диспутирал съм е производна форма на диспутирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. диспутирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

диспутирал съм е производна форма на диспутирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. диспутирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

диспутирал съм е производна форма на диспутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).