диспутирал си

Речник на българския език

1. диспутирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

диспутирал си е производна форма на диспутирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. диспутирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

диспутирал си е производна форма на диспутирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. диспутирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

диспутирал си е производна форма на диспутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).