диспутирал е

Речник на българския език

1. диспутирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диспутирал е е производна форма на диспутирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. диспутирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диспутирал е е производна форма на диспутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. диспутирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диспутирал е е производна форма на диспутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).