диспутирало си

Речник на българския език

1. диспутирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало си е производна форма на диспутирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. диспутирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало си е производна форма на диспутирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. диспутирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало си е производна форма на диспутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).