диспутирало е

Речник на българския език

1. диспутирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало е е производна форма на диспутирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. диспутирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало е е производна форма на диспутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. диспутирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало е е производна форма на диспутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).