диспутирало

Речник на българския език

1. диспутирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало е производна форма на диспутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. диспутирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диспутирало е производна форма на диспутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. диспутирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

диспутирало е производна форма на диспутирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. диспутирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

диспутирало е производна форма на диспутирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).