диспутирала

Речник на българския език

1. диспутирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

диспутирала е производна форма на диспутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. диспутирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

диспутирала е производна форма на диспутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. диспутирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

диспутирала е производна форма на диспутирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. диспутирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

диспутирала е производна форма на диспутирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).