диспутира

Речник на българския език

1. диспутира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

диспутира е производна форма на диспутирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. диспутира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

диспутира е производна форма на диспутирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. диспутира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

диспутира е производна форма на диспутирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).