дисперсирало

Речник на българския език

1. дисперсирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисперсирало е производна форма на дисперсирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дисперсирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисперсирало е производна форма на дисперсирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дисперсирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дисперсирало е производна форма на дисперсирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дисперсирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дисперсирало е производна форма на дисперсирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).