дисперсирал

Речник на българския език

1. дисперсирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисперсирал е производна форма на дисперсирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дисперсирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисперсирал е производна форма на дисперсирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дисперсирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дисперсирал е производна форма на дисперсирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дисперсирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дисперсирал е производна форма на дисперсирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).