дисоциирал съм

Речник на българския език

1. дисоциирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал съм е производна форма на дисоциирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дисоциирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал съм е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. дисоциирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал съм е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).