дисоциирал си

Речник на българския език

1. дисоциирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал си е производна форма на дисоциирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дисоциирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал си е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. дисоциирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал си е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).