дисоциирало съм

Речник на българския език

1. дисоциирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало съм е производна форма на дисоциирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. дисоциирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало съм е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. дисоциирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало съм е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).