дисоциирало е

Речник на българския език

1. дисоциирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало е е производна форма на дисоциирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дисоциирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало е е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дисоциирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало е е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).