дисоциирало

Речник на българския език

1. дисоциирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дисоциирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисоциирало е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дисоциирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дисоциирало е производна форма на дисоциирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дисоциирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дисоциирало е производна форма на дисоциирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).