дислоцирахме

Речник на българския език

1. дислоцирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

дислоцирахме е производна форма на дислоцирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. дислоцирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

дислоцирахме е производна форма на дислоцирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).