дислоцираха

Речник на българския език

1. дислоцираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дислоцираха е производна форма на дислоцирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дислоцираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дислоцираха е производна форма на дислоцирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).