дислоцирах

Речник на българския език

1. дислоцирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дислоцирах е производна форма на дислоцирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дислоцирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дислоцирах е производна форма на дислоцирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).