дислоцирал съм

Речник на българския език

1. дислоцирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал съм е производна форма на дислоцирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дислоцирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал съм е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. дислоцирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал съм е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).